вря, врѝш, мин. св. врях, прич. мин. св. деят. врял, -а, -о, мн. врèли, несв., непрех. 1. За течност — раздвижвам се, достигам до състояние на кипене при загряване до известна температура и при определено налягане. Водата ври. || Разш. Варя се в течност, която кипи. В един голям медник ври и клока кукуруз. Влайков. || Прен. Вълнувам се, бушувам. Да бяха зверове, щяха да се сдавчат. Но човешката ярост само ври в гърдите. Вазов. Кръвта ми ври. 2. Диал. За вино — ферментирам. □ Врял и кипял съм (разг.) — много съм опитен. Той е врял и кипял в политиката. Ври с ключ — силно кипи, клокочи.
|