диалèктика ж. (гр.). 1. В класическо време — изкуство да се води спор, да се търси истината, като се разкриват противоречията в съжденията на противника. 2. Философско учение за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето; метод за познание на природните и обществени явления в тяхното движение, изменение и развитие. 3. Самият процес на развитие. Такава е диалектиката на нещата.
|