дип нареч. (тур.). Диал. Твърде, съвсем. Току рекли Върбан лош, Върбан краде от житото. Лъжат. Дип добър си е Върбан. Йовков. В нашата махала имаше един човечец, който не бе като другите хора, не беше дип с ума си. Влайков. Ако дип няма вакантни длъжности, можем да поизпъдим отсам-оттатък по някое инженерче. Ал. Константинов.
|