динàмика, мн. няма, ж. (гр.). 1. Физ. Дял от механиката, който изучава законите на движението на телата във връзка със силите, които действат върху тях. 2. Усилен ход в развоя на нещо. Противоп. статика. Динамика на промишленото производство. 3. Книж. Напрегнатост на действието.
|