дисàги мн., ед. (диал.) дисàг, м. и дисàга ж. (гр.-стевр.). Две скачени в горния си край торби за път, които се носят преметнати през рамо или седло. Откъм дома с преметнати дисаги на рамо, с широкопола жетварска шапка идеше Тошо. Йовков. Мина и попът на кон, с дисаги отзад на седлото. Йовков.
|