Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
диабет
диабетик
диабетичен
диагноза
диагностик
диагностика
диагностицирам
диагностициране
диагностичен
диагонал
диагонален
диаграма
диаграмен
диадема
диакритичен
диакритически
диалект
диалектен
диалектизъм
диалектик
диалектика
диалектически
диалектолог
диалектологичен
диалектология
диалектоложки
диалог
диалогичен
диалогически
диамант
диамантен
диамантов
диаметрален
диаметрално
диаметър
диапазон
диапозитив
диапозитивен
диария
диафрагма
диафрагмен
див
дивак
диван
диване
дивачество
дивашки
диващина
дивеене
дивен
диверсант
диверсантка
диверсантски
диверсионен
диверсия
дивеч
дивея
дивидент
дивизион
дивизионен
дивизия
дивит
дивно
диво
дивост
дивота
дивотия
дивя
дига
дигам
дигане
дигна
дидактика
дидактичен
дидактически
диджей
диез
диета
диетичен
диетически
дизайн
дизел
дизелов
дизентериен
дизентерия
дий
диканя
дикиш
диктат
диктатор
диктаторка
диктаторски
диктаторство
диктатура
диктовка
диктувам
диктуване
дикция
дилаф
дилема
дилетант
дилетантка
дилетантски
дилетантство
дилижанс
дим
димен
димене
димитровден
димитровче
димник
димнина
димов
димя
димят
динамизъм
динамика
динамит
динамитен
динамичен
динамически
динамично
динамичност
динамо
динамомашина
динар
династичен
династически
династия
динен
динозавър
диня
диоксид
диоптър
дип
дипла
диплене
дипленица
диплом
диплома
дипломат
дипломатичен
дипломатически
дипломатично
дипломатка
дипломатски
дипломатствам
дипломатстване
дипломация
дипломен
дипломирам
дипломирам се
дипломиран
дипломиране
дипля
дипля се
дирек
директен
директива
директор
директория
директорка
директорски
директорство
дирекционен
дирекция
дирен
дирене
диригент
диригентка
диригентски
диригентство
дирижабъл
дирижирам
дирижиране
дирник
дируга
диря
дисаги
дисекция
дисертационен
дисертация
дисимилация
диск
дискант
дискантов
дисков
дискос
дискредитирам
дискредитиране
дискретен
дискретно
дискретност
дискриминационен
дискриминация
дискриминирам
дискусионен
дискусия
дискутирам
дискутиране
дислокация
дисонанс
дисоциирам се
диспансер
диспечер
диспечерски
диспропорционален
диспропорция
диспут
дистанция
дисхармоничен
дисхармонично
дисхармония
дисциплина
дисциплинарен
дисциплинарно
дисциплинирам
дисциплиниран
дисциплиниране
дисциплинирано
дисциплинираност
дитирамб
дитирамбичен
диференциал
диференциален
диференциация
диференцирам
диференциран
диференциране
диференцирано
дифтерит
дифтерия
дифтонг
дифузен
дифузия
дих
дихание
дихателен
дишам
дишане

див, -a, -о, прил. 1. Който се намира в първобитно състояние; първобитен, нецивилизован. Диви племена. || За животни и растения — който живее или който расте без грижите на човека; неопитомен, необлагороден. Противоп. питомен, облагороден. Див глог питомно грозда не ражда. Погов. Дива патица. Дива котка. Див петел. Дива лоза. Диви зверове. 2. Некултурен, прост. Гълъбинка! Такова поетическо име никога не бях чувал!... — Диви сме, господине, нали знаете, прости хора сме, така се кръщаваме. Вазов. || Който отбягва хората; необщителен. 3. Груб, необуздан, варварски. Завикаха диви гърлени гласове и от гората излязоха татарите. Ст. Загорчинов. Закани се и, какъвто е див, може да го направи, може да ме убие. Йовков. Диви нрави. 4. Прен. Пустинен, глух, непристъпен. Дванайсети път / гъсти орди лазят по урвата дива. Вазов. Планините бяха диви, безлюдни. Ст. Загорчинов. Диви пущинаци. || Необработен. Усмирени са / дивите степи / от железния / тракторен бой. Хр. Радевски. 5. Прен. Който е с първична, първобитна сила; стихиен, необуздан. Те пеят... И дива е тяхната песен. Яворов. И всичката поезия твоя / е твойта дива красота. Вазов. Дива прелест. Дива злоба. Дива ярост. 6. Като същ. ср. дивото — ненужното, безполезното, малоценното. Оставил питомното, та гони дивото. Послов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.