дѝвеч м. Събир. Диви животни и птици, като обект за лов. Момците носеха на трапезата всеки ден дивеч: сърни, зайци. Вазов. Крилат дивеч. Полезен дивеч. Вреден дивеч. || Стесн. Диво животно. Ама дивеч нали е, мечката се отвързала, повлякла синджира и избягала. Йовков.
|