дивèя, -èеш, мин. св. дивя̀х, прич. мин. св. деят. дивя̀л, -а, -о, мн. дивèли, несв., непрех. 1. За човек — живея откъснато от човешка среда и култура. Разправям се с дивеч и сам дивея. Вазов. 2. Прен. За природа — ставам пуст, необитаем. Долът дивееше все повече и повече и ставаше безжизнен и страшен. Вазов.
|