дивотà ж. 1. За местности — незасегнатост от въздействието на културата; първобитност, пустош. Планината пуста. Дивота и сън е. / Вред пространства голи, бърда, урви, тръне. Вазов. 2. Качество на див, некултурен човек. Баща ми... ме прати там, за да мога да се поотракам при пo-събудените калоферци, да стана пo-смел и по-общителен и да се отърва от непобедимата си до дивота свенливост. Вазов.
|