дивотѝя ж. 1. Проява и постъпка на див, некултурен човек; изостаналост, простотия. Огорчен веднъж от дивотията и суеверието на някои селяни, той (Левски), им каза гневно: — Вие ще станете хора само, когато проядете месо в сряда и в петък. Вазов. Някой път те ядосват, па други път... умреш да се смееш над техните дивотии и глупости. Влайков. 2. Дивота (в 1 знач.). Ред долове тъмни, / канари гигантски, / гори, урви стръмни, /... дивотии и хубост... / прехласват очи ни / край Искъра дивен. Вазов.
|