дивя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Пораждам, предизвиквам удивление; смайвам, учудвам. Българийо, дивиш ме ти, / пленяваш ме, о земльо драга, / със тез планински висоти, / върху които свода ляга. Вазов. Поколения от мъдреци велики... са дивили света с произведенията на своя ум. Вазов. Оре Татунчо и сее, / диви голямо и мало: / „Къде се ѝ, казват, видяло / хайдутин нива да сее?“ Нар. пес. дивя се непрех. (разг.). Бре че хубости, бре че чудесии! — дивеше се дядо Матейко. Вазов.
|