дѝгам, -аш, несв.; дѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дѝгнат, св., прех. Разг. Вдигам. Само Рангел, кога да се изправи, едва-едва дигаше гърба си. Кр. Григоров. После го изведе пред тълпата и, като го държеше под ръка, дигна пестник и развълнувано каза. Ст. Даскалов, дигам се, дигна се страд.
|