дикàня ж. (тур.). Диал. Примитивен земеделски уред за вършитба, направен от дъски с набити отдолу остри кремъци, теглен от коне или волове. По полето лежаха редове кръстци, очаквайки да бъдат откарани на гумното и да пращят под кремъците на диканята. Вазов.
|