диктàтор м. (лат.). 1. Истор. В стария Рим — лице с неограничена власт, назначено от сената за определен срок в извънредни за държавата случаи. 2. Лице с неограничена власт в държавното управление. 3. Прен. Разг. Властен, деспотичен човек; насилник.