|
дим, димъ̀т, димà, мн. няма, м. Летливи вещества (газове и водни пари) и частици въглен, които се отделят при горене; пушек. Скоро тук-таме пламнаха къщи, гъст черен дим се заиздига и замрежи слънцето. Йовков. Дето комин, там и дим. Послов. Изчезна като дим. Кълба дим. Облак дим. □ Дим да ме няма (разг.) — бързо, мигновено избягвам без следа. Запалих пушката — даан, и заекът сви уши и дим да го няма. Елин Пелин. Дим ще се дига (разг.) — за нещо, което ще се извърши с най-голям размах и пълнота. Бре, ама па и машина (тракторът), ще срива синорите, та дим ще се дига. Кр. Григоров.
|