дѝмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който е от дим. Димни кълба. Димна мъгла. 2. Който изпуска дим, който дими. Крайцерът „Надежда“ изпущаше кълба дим през високата димна тръба. Д. Добревски. Димни пожари. Димен барут. 3. Изпълнен с дим; задимен, запушен. В работилници, фабрики димни, / дето мъка душата терзай, / чужденец е цветущият май / и нечути са звънките химни. Смирненски. □ Димна завеса (воен.) — изкуствено задимяване на боен участък за прикритие от противника.
|