динамѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Физ. Основан на законите на динамиката. Динамично равновесие. 2. Прен. Богат с движение, с действие; напрегнат. Противоп. статичен. Живеем в епохата на радиото и аероплана! Живеем в едно динамично време. Йовков. Динамичен разказ.
|