дипломàция ж. 1. Само ед. Полит. Дейност на едно правителство за осъществяване външната, международната политика на своята държава по мирен път. История на дипломацията. 2. Прен. Разг. Хитруване, извъртане. Аз не съм любител на никаква дипломация, на никакво хитроумство. Влайков.
|