дѝпля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя на дипли, на гънки; нагъвам, бърча. Върху черните коси на Тиха сложиха червено було и пръстите на момичетата бързо започнаха да го диплят, да го редят. Йовков. 2. Сгъвам. Мама, принесла дисагите, дипли и реди в тях едно-друго. Влайков. дипля се страд.
|