Речник

дѝря ж. 1. Следа, отпечатък от стъпки на човек или животно или от друго нещо, което е минало. Из пустите алеи, по дебело постлания равен сняг, няколко стъпки оставили плитки дири. Вазов. Дирите на вълка водеха по права линия. Йовков. По морето много гемии бродят, но дири не оставят. Послов. Дири от кола. 2. Веществен белег, останал на мястото, гдето се е намирало нещо; остатък, следа. Малко по-нататък забеляза и капки кръв. Калин тръгна по тия дири. Йовков. Все тая гледка наляво и надясно: дири от наводнение, стари застояли локви, кал. Вазов. Дири от сълзи. □ Влизам в дирите на някого (разг.) — узнавам, откривам къде ходи и какво прави някой. Казват, че твоят баща, дядо Рали, имал пари... и ги криел, а ти си влязъл в дирите му,...разбрал си где са парите му и си ги взел. Йовков. Вървя по дирите на някого (разг.) — вървя непосредно след някого, по същия път; следвам, следя. Опълченската рота... вървеше по дирите на настъпващите войски. Елин Пелин. Изгубвам (изпускам) дирите на някого (разг.) — преставам да зная къде е някой. Като се увери (Кардашев) през прозорците, че Каишев изгуби дирите му, успокои се. Вазов. Куче влачи, диря няма (послов.) — отсъствие на всякаква отговорност. Попадам в дирите (откривам, улавям дирите) на някого (разг.) — добирам се до данни, сведения за някого, който се крие.

дѝря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Мъча се, старая се да открия нещо скрито, неизвестно или загубено; търся. Една вечер дядо Йоцо не се върна в къщи. Заранта син му отиде да го дири право на скалата. Вазов. || Обр. Диря спасение. Диря изход. Диря помощ. 2. Стремя се да открия, да получа нещо ново; издирвам. Диря руда. диря се страд.