дисимилàция ж. (лат.). 1. Биол. Процес в обмяната на веществата, при който се разпадат асимилираните вещества на по-прости съединения и се отделя необходимата за организма енергия. Противоп. асимилация. 2. Езикозн. Замяна на един от два еднакви или сходни звука в дума с друг по-малко сходен; разподобяване. Напр. Глигор (диал.) вм. Григор.
|