дисхармòния ж. (гр.). 1. Муз. Отсъствие на хармония, неблагозвучно съчетание на тонове; неблагозвучие. 2. Прен. Несъответствие, разногласие, разноезичие. Начертанието на Ѣ… е готическо... и в общия изглед на другите наши букви внася неприятна дисхармония. П. П. Славейков.
|