дих, дихъ̀т, дихà, мн. няма, м. Поет. Дъх, дихание. Ти малка си, Жането, / кат цветенце в полето / с благоуханен дих. Вазов. В лице смъртта погледнах: /... И наедно с диха ѝ, на всеки миг вълшебно / из хаосите никнат в плът сънищата нейни. Яворов.