дихàние, мн. -я, ср. Поет. Дъх, дишане. Само това мъничко създание, чието невинно сладко дихание покриваше нежно лицето ѝ, само то беше близко, нейно, родно. Елин Пелин. || Обр. Тайнствена и чудна лятна нощ / полъхваше с дихание си морно. П. П. Славейков. Леката вечерна дрезгавина се смръзна от острото дихание на тънък вятър. Елин Пелин.
|