д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
| дявам
дявам се
дявол
дяволит
дяволито
дяволитост
дяволица
дяволия
дяволски
дяволувам
дяволуване
дяволче
дяволщина
дядка
дядо
дядов
дякон
дяконов
дяконски
дяконство
дял
дялам
дялане
дялвам
дялване
дялкам
дялкане
дялна
дяна
дяна се
дяча
|
дя̀вам, -аш, несв.; дя̀на, дèнеш, мин. св. дя̀нах и денàх, прич. мин. св. деят. дя̀нал, -а, -о, мн. дя̀нали, и денàл, -а, -о, мн. денàли, прич. мин. страд. дя̀нат, св., непрех. Диал. Обикн. с въпросително нареч. къде — слагам, поставям. В дъното на салона имаше малка естрадна за оркестър. Тази естрадна беше подвижна и, макар че сега нямаше никакви музиканти, не бяха я дигнали. Сигурно нямаше къде да я дянат. Караславов. Момиче, малък дяволо! / Не ми задавай ядове! / Че малко ли са моите, / къде да дяна твоите? Нар. пес. || Харча, изразходвам. Да ми кажеш де си дянал майчините си пари и много ли са били тия пари. Каравелов.
|