д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
| дявам
дявам се
дявол
дяволит
дяволито
дяволитост
дяволица
дяволия
дяволски
дяволувам
дяволуване
дяволче
дяволщина
дядка
дядо
дядов
дякон
дяконов
дяконски
дяконство
дял
дялам
дялане
дялвам
дялване
дялкам
дялкане
дялна
дяна
дяна се
дяча
|
дя̀вол м. (гр.). 1. В религиозно-мистичните представи — свръхестествено същество, въплъщение на злото; зъл дух, сатана. И в ума му изпъкваше голямата икона на селската черкова, дето е изписано второ пришествие с пъкъла, с дяволите. Елин Пелин. Ни в бога, ни в дявола вярват. Йовков. Да не чуе дяволът. Погов. 2. Прен. Разг. Хитрец, шегаджия. Как си можал да откриеш, че паспортите не са редовни? Дяволе недни, трябва да имаш някаква лупа! Йовков. Ама той такива смехории прави, такъв дявол, умряхме да се смеем. Йовков. 3. Разг. Изобретателен човек. Сиромах човек — жив дявол. Послов. 4. Разг. Като междум. само мн. дяволи(те) — за израз на недоверие, отричане, съмнение, несъгласие, неодобрение. Ще доде вълкът..., дяволи ще доде. Йовков. Година да я водиш и пак да те напусне. Все има някакви причини. — Причини, дяволите — причини — възрази Марко. Елин Пелин. 5. Разг. В съчет. с въпросително местоим. какъв и кой — за засилване при израз на недоволство, досада и др. За какъв дявол ме викате сега? Вазов. Кой дявол ме караше да се залавям с политика, с избори. Йовков. □ Върви (иди) по дяволите! (разг., пренебр.) — махни се, прави каквото щеш! Дявол да го вземе (да го вземат дяволите!) (разг.) — а) За израз на недоволство, яд, възмущение. Дяволите да я вземат, коя е тая, та си така играе с мене. Елин Пелин. Не виждам вече, дявол да го вземе! б) За израз на възхищение, възторг. Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино — нектар, да го вземе дяволът. Ал. Константинов. Дявол знае (разг.) — никой не знае. Много хора разправяха, че трябва да се направи нещо. Но какво и с кого — дявол знае. Хар. Русев. Няма човек (някого, нещо), няма дявол (разг., пренебр.) — никого няма. Изведнъж потерята гледа пред себе си гарга; няма ни селянин, ни дявол там. Вазов. Отивам по дяволите (разг.) — пропадам, разстройвам се. Ако не отбележиш с молив линиите на картата, цялата работа би отишла по дяволите. Вежинов. По дяволите! (разг., пренебр.) — не искам да знам, каквото ще да става. Болестта се усложни? По дяволите болестта! Смирненски. Пращам нещо (някого) по дяволите (разг.) — изгонвам, премахвам, отстранявам. Хващат ме дяволите (разг.) — кипвам, вбесявам се. Махай се от тука, докато не са ме хванали дяволите.
|