Речник

дя̀до, -то, мн. дя̀довци и дедѝ, м. 1. С мн. дядовци. Баща на бащата или на майката. Монката..., болнаво и хилаво сираче, тръгна край дяда си като сянка. Елин Пелин. 2. С мн. дя̀довци. Диал. Баща на съпругата по отношение на зетя; тъст. Пари при пари отиват. И дядото милионер, и зетят милионер. Йовков. 3. С мн. дя̀довци. Стар човек, старец. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея. Ботев. Жените бързат да напоят градините, а дядовците шибат магаренцата към старата воденична край реката. Л. Стоянов. Имало едно време един дядо и една баба. Нар. прик. 4. Само ед. В съчет. със собствено име или звание на духовно лице, като почтително название или обръщение. Дядо Ангел. Дядо Стоян. Дядо Славейков. Дядо поп. Дядо владика. 5. Само мн. дедѝ. Прадеди, предци. Четете да знайте, що в стари години, / по тез земи славни вършили деди ни. Вазов. □ Дядо боже (дет.) — бог. Дядо господ (разг.) — господ, бог. Дядо Иван (остар.) — Русия. От дядо и баба (остар.) — от старо време, от някога си.