Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дявам
дявам се
дявол
дяволит
дяволито
дяволитост
дяволица
дяволия
дяволски
дяволувам
дяволуване
дяволче
дяволщина
дядка
дядо
дядов
дякон
дяконов
дяконски
дяконство
дял
дялам
дялане
дялвам
дялване
дялкам
дялкане
дялна
дяна
дяна се
дяча

дя̀дов, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на дядо. Дядовата къща. Дядовата Славчова унука (заглавие на повест). Дядовата ръкавичка. 2. Като същ. дядовото ср., дядовата ж. — галено обръщение на по-стар човек към дете или към по-млад човек. Ти, Кандовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовото. Вазов. 3. Като същ. мн. дядови (разг.) — домът и семейството на дядо (в 1 и 2 знач.).


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.