д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
| дявам
дявам се
дявол
дяволит
дяволито
дяволитост
дяволица
дяволия
дяволски
дяволувам
дяволуване
дяволче
дяволщина
дядка
дядо
дядов
дякон
дяконов
дяконски
дяконство
дял
дялам
дялане
дялвам
дялване
дялкам
дялкане
дялна
дяна
дяна се
дяча
|
дя̀волски, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на дявола, свойствен е на дявол; сатанински. Ангел му името, дяволски му делата. Послов. 2. Прен. Ужасен, отвратителен, проклет. Дяволски студ. Дяволска война. 3. Прен. Закачлив, хитър; дяволит. Тя с тая хубост и с тия дяволски очи, кому не ще обърне сърцето? Влайков. Дяволско подмигване. □ Дяволска пеперуда — вид пеперуда с големи и ярко оцветени крила. Pyramus cardui.
дя̀волски нареч. 1. Рядко. Дяволито. А бе как не разбирам! — каза бай Михал и дяволски подмигна на другарите си. Ал. Константинов. 2. Извънредно силно, твърде много. Както го знаеш, той е мечтател и дяволски се увлича. Вазов.
|