Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дявам
дявам се
дявол
дяволит
дяволито
дяволитост
дяволица
дяволия
дяволски
дяволувам
дяволуване
дяволче
дяволщина
дядка
дядо
дядов
дякон
дяконов
дяконски
дяконство
дял
дялам
дялане
дялвам
дялване
дялкам
дялкане
дялна
дяна
дяна се
дяча

дя̀кон м. (гр.). Църк. Свещенослужител с чин по-нисък от свещеник, който няма право самостоятелно да извършва богослужение. □ Дяконът — прозвище на Васил Левски. Той биде предаден, и от един поп! / Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,/ ... / Дякона погуби чрез черна измама. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.