Речник

дял, делъ̀т, делà, мн. дя̀лове, дя̀ла (сл. ч.), м. 1. Част от нещо, получена при делене или делба. След жетва той повика по-първите хора и най-напред разделиха снопите поравно на четири дяла: един за Божан, друг за Петър, трети за Павел, а четвърти за него самия. Елин Пелин. Синът си поиска дела от имота. 2. Отдел, част от наука, книга и под. Механиката е дял от физиката. 3. Документ за внесен капитал в акционерно дружество, кооперация или предприятие, който носи печалба на притежателите му; акция. Притежавам дялове от кооперацията. 4. Само ед. Прен. Поет. Орис, съдба, участ. На земна твар е даден земен дял. П. П. Славейков. Тъжи пленна хубавица /... Тя горчиви сълзи рони / и оплаква своя дял. Яворов. 5. Само ед. Диал. Бърдо, хълм, връх. А бе, то ще бъдат ония поганци, дето ги зърнахме на, хей на оттатъшния дял — каза един. Вазов. || Като втора съставна част от местни имена — бърдо, хълм. Камен дял. Равни дял. □ Давам своя дял в нещо — вземам участие. Имам голям дял в нещо — вземам живо участие.