кỳдя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Говоря зле за някого; коря. Противоп. хваля. Моята щерка сега е на градината, нито мога да я хваля, нито мога да я кудя. Кр. Григоров. 2. Пъдя, гоня. По сред нощ ти недей ме смущава / и среднощний ми сън не куди. Дебелянов.
|