Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
куб
кубатура
кубе
кубизъм
кубик
кубински
кубичен
кубически
кубче
куверт
куверта
кувертюра
кудене
кудкудяк
кудкудякам
кудкудякане
кудкудяча
кудкудячене
кудя
кука
кукам
кукане
куквам
кукване
кукер
кукерски
кукест
кукичка
кукла
куклен
кукленски
кукна
куко
куков
куковден
куку
кукувам
кукуване
кукувица
кукувичи
кукувичин
кукумявка
кукуригам
кукуригане
кукуригвам
кукуригу
кукуруз
кукурузен
кукурузище
кукурузник
кукурузороначка
кукурузяк
кукуряк
кула
кулак
кулачество
кулачка
кулашки
кулащина
кулест
кулинарен
кулинария
кулиса
кулминационен
кулминация
кулоари
култ
култиватор
култивирам
култивиране
култов
култура
културен
културно
културно-просветен
културност
кум
кума
куманин
куманка
кумански
кумец
кумир
кумис
кумица
кумичене
кумов
кумство
кумувам
кумуване
кумчо
кумя се
куна
кундураджия
кундури
кунка
куп
купа
купе
купел
купен
купешки
купило
купище
куплет
куплетист
купно
купол
купола
куполен
куполовиден
купом
купон
купонен
купувам
купуване
купувач
купувачка
купчина
купя
курабия
кураж
куражлийски
куражлия
куратор
курбан
курдисам
курдисвам
курдисвам се
курдисване
курешка
куриер
куриерски
куриоз
куриозен
куркам
куркане
курна
курник
курорт
курортен
курортист
курортистка
курс
курсив
курсивен
курсист
курсистка
курсов
куртизанка
куртка
куртоазия
куршум
куршумен
кусам
кусане
кусвам
кусване
кускус
кусна
кустос
кусур
кутел
кутийка
кутия
куткудякам
куткудякане
куткудяча
куткудячене
кутле
кутре
кутурица
куфар
кух
кухина
кухненски
кухня
кухо
куц
куцам
куцане
куцешката
куцешком
куцовлах
куцовлашки
куцук-куцук
куцукам
куча се
куче
кучен
кучене
кучешки
кучи
кучка
кучкар
кучкарник
кучкарски
кушетка
кушия
куюмджия

курс1, кỳрсът, кỳрса, мн. кỳрсове, кỳрса (сл. ч.), м. (лат.). 1. Само ед. Посока на движение на кораб, самолет и др. От Бостон самолетът взе курс по ръба на източния американски бряг. Г. Белев. 2. Прен. Само ед. Насока на политика или на друга дейност. Революционен курс на политика. Курс на външна политика. 3. Движение, пътуване на превозно средство между два крайни обекта. Днес корабът е направил два курса.

курс2, кỳрсът, кỳрса, мн. кỳрсове, кỳрса (сл. ч.), м. (лат.). 1. Цялостно, закръглено обучение по нещо. Библиотекарски курс. Опреснителен курс по математика. Дневен, вечерен курс. Задочен курс. Горен и долен курс. || Лекции по университетски или друг предмет. Курс по гражданско право. Курс по моторно дело. 2. Събир. Лицата, които посещават такива лекции. Целият курс се учи добре. От курса не отсъства никой. 3. Само ед. Времетраене на цялото обучение в училище. Курсът на средните училища е 12-годишен. 4. Прен. Цена, по която се купуват или продават ценни книжа или валута на борса. Курс на лева. Курс на облигации.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.