кумѝр м. Образ, статуя на божество, пред която се кланят езичници; идол. || Обр. В своя гняв на пепел ще превърна / кумирите на жалкия ви храм. Смирненски. Покойници, вий в други полк минахте,... / но що паднахте тук, деца бурливи? / За трон ли злат, за някой ли кумир? Вазов. || Поет. Предмет на преклонение, обожаване. Но знаех, ако те изгубя, / че ти ще станеш мой кумир. Лилиев. Два мои идеала се провалиха в едно време, два кумира, в които вярвах. Вазов.
|