|
кỳпа1 ж. (лат.). 1. Дълбока полукълбеста паница. Оня ден строши една купа, завчера строши чаша, сега чиния ‒ плен и пожар. Влайков. Донесе купа с прясно мляко и я сложи пред него. К. Петканов. 2. Рядко. Съд за поднасяне сладко на гости. 3. Висок луксозен съд като ваза, даван на победител в състезание или съревнование. Сребърна купа.
кỳпа2 ж. (итал.). Вид карта за игра със сърцевидни червени знаци. И чувам от всички страни: „Шеш-беш!... Купи!... Дай парите.“ Ал. Константинов.
купà ж. Копа. Аз весело тъпча и газя нахвърленото сено и не забелязвам как купата расте и се издига. Влайков. Не езди баба купата, че ще ти вади иглата. Погов.
|