|
кỳка ж. 1. Желязна или дървена пръчка, с извит и заострен край, на която се окача нещо или с която се закачва нещо. Други хвърлиха въз високата стряха възловато въже с желязна кука и двама бързо се покатериха по тая мъчни стълба и се прехвърлиха отвъд. Вазов. || Приспособление за затваряне на врата, прозорец и др. Щом двамата старци се прибираха в стаята си, Клинче отиваше да махне желязната кука на портата. Дим. Талев. || Приспособление за закачване на дреха. Може би забравена, на една кука висеше копринената и забрадка. А. Гуляшки. 2. Дълга метална игла за ръчно плетене. Седнала на ниското миндерче, баба Вида пъргаво премяташе куките. М. Марчевски. Ния плетеше тантела с една кука. Дим. Талев. □ Ставам на кука ‒ отслабвам много.
|