|
кỳкла ж. (лат.). 1. Детска играчка във вид на човешка фигура. Имаше една хубава кукла с червена рокличка и със сини очи. Йовков. Линеещо момиченце играеше върху пода с кукла от парцали. Дим. Димов. Играя на кукли. 2. Фигура на човек или животно в куклен театър. || Прен. Човек, който сляпо изпълнява чужда воля, служи на чужди интереси; марионетка.
|