кукỳвам, -аш, несв., непрех. Разг. Живея самотен, без да общувам с хора. Сега кукува сам! Няма кой да му донесе чаша вода. Йовков. Ако снахи не могат ѝ пригоди, дъщеря ѝ я вика да отиде у тях. Стига е стояла да кукува сама в къщи, при толкози синове, снахи и дъщеря. П. Ю. Тодоров.
|