|
кỳкувица ж. Сива прелетна горска птица, която снася яйцата си в чужди гнезда. Cuculus canorus. В чистата тишина се носеше равният и самотен глас на кукувицата. Елин Пелин. А на пролет, когато кукувицата закупуваше в зелената шума, тя обаждаше, че овчарите се връщай. Йовков. Но в тая къща сама ти не можеш да останеш като кукувица. Вазов. Затворила съм се в къщи като кукувица. Йовков. □ Изпила му кукувица ума ‒ станал глупав, оглупял. Изпи ни кукувица ума, та послушахме тия чапкъни. Вазов. Иди, иди, ако кукувица ти е изпила ума! Йовков.
|