кукурѝгане, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от кукуригам. 2. Вик, глас на петел; кукуригу. Дружината чу още по-рано отдалечени кукуригания, които нощната тишина донасяше от околните села. Вазов. Превали полунощ. От към селото долетяха глухи прекъснати кукуригания. Караславов.
|