|
кỳла ж. (араб.). 1. Истор. Висока тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение, обикн. при крепост, през античността и средновековието. Да се затворим в манастира и да се браним, ‒ продължи той, ‒ кулите имат мазгали. Вазов. Слънцето се тулеше вече зад самата крепост и по кулите и по бойниците то гореше като просната златна връв. Ст. Загорчинов. 2. Висока и тясна надстройка или част от строеж, която се издига над цялата сграда. В дъното... се виждат двете кули и куполът на театъра. Вазов. 3. Тясна, висока постройка за разни стопански и други цели. До нартиката стърчеше високо кулата на звънарницата. Вазов. Часовникова кула. Силажна кула. Водоснабдителна кула. Кула за скачане в басейн. □ Градя (вдигам) въздушни кули (разг.) ‒ въобразявам си, фантазирам.
|