кỳмов, -а, -о. Прил. от кум. Венчай, куме, венчай, / люто не проклинай, / че кумова клетва / стига и разсипва. Нар. пес. Бащина клетва и кумова до девета рода гони. Погов. □ Кумова слама (диал.) ‒ млечният път на небето. От (за) кумова срама ‒ за приличие, от срам пред обществото. А те, младите... решили да канят само официални гости, ей тъй,, дето се казва, от кумова срама. Св. Минков.
|