|
куп, кỳпът, кỳпа, мн. кỳпове и кỳпища, кỳпа (сл. ч.), м. 1. Събрано, струпано на едно място голямо количество от нещо или от много предмети. Ние не отидохме далече и се спряхме на сянка, зад един куп плява. Мих. Георгиев. На масата напластен до стената безредно висок куп книги. Вазов. На масата пред Василча бяха сложени куп ябълки. Йовков. Куп въглища. Купища пясък. Куп камъни. 2. Много люде или животни на едно място. Само куп деца останаха да надничат около портата на Гераците. Елин Пелин. 3. Значително множество. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унижаваха и оскърбяваха. Елин Пелин. Зададоха се куп въпроси. Наговори им цял куп глупости. □ В куп, на куп ‒ на едно място, заедно. Събраха се на куп и се съветваха. Вазов. Имаха на куп повечко земя. Ст. Даскалов. През куп за грош (погов.) ‒ небрежно, отгоре-отгоре. Гледа да свърши работата през куп за грош.
|