кỳпище, мн. -а, ср. 1. Голям куп. Но тук цяло купище вестници от Арбузова. Вазов. Купища развалини. 2. Място, където се изхвърля смет, тор; бунище, торище. Видя при обора лопатата, взе я, събра боклука от юначето и го изхвърли на купището. Влайков. Всеки петел на купището си пее. Послов. Разхожда се като петел на купище. Погов.
|