кỳпол м. (итал.). Покрив на сграда с полусферична форма; сводест покрив, кубе, купола. Хармонично извитата дъга на величавия купол на Черната джамия се дига мощно над околните сгради. Вазов. || Обр. Обикн. в съчет. небесен купол ‒ небосвод. Тозчас звезда се отронва от небесния купол и прелита сред безкрайното ширине. Влайков. □ Купол на танк (воен.) ‒ горна сводеста част на танк, през която се влиза.
|