кỳпчина ж. Неголям куп предмети, хора или животни. Сложена беше на масата и една голяма купчина вестници ‒ български, гръцки, турски. Дим. Талев. Овцете бяха се събрали на купчини и пръхтяха. Йовков. На пътя бяха се събрали вече купчина любопитни мъже, жени и деца. Елин Пелин.
|