|
курбàн м. (араб.). 1. Обредна гощавка със заклано добиче на определен семеен или селски празник; оброк. Не минава ни курбан, ни задушница, ни трапеза без тебе. Чудомир. 2. Животно, заклано за такава гощавка. Ще вземат да колят и курбани. Йовков. Род е подновен и днес беловласият свекър е заклал курбан на свои и роднини. П. Ю. Тодоров. Ще накършат момчетата върбови клони, /... / а мъжете ще колят гергьовски курбани. Багряна. 3. Прен. Остар. Жертва, обикн. невинна. Божичко, закрили го, българин е, тръгнал е за християнска вяра курбан да става. Вазов.
|