|
куршỳм м. (тур.). 1. Оловна част от патрон, която излита при изстрел. Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми. З. Стоянов. Ако ти кажат, че ази / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи. Ботев. Куршумите пищяха и фучаха край ушите им. Вазов. 2. Диал. Олово. Зданието ѝ е покрито с куршум. Вазов. □ Куршум на дявола в ушите (разг.) ‒ дано не чуе някой зложелател. На куршум разстояние (разг.) ‒ разстояние, колкото може да измине изстрелян куршум. Отърва куршума ‒ спаси се от смърт чрез разстрелване. С един куршум два заека (разг.) ‒ за случай, при който с едно средство се постигат две цели. Тегля куршума на някого (разг.) ‒ разстрелвам, убивам някого.
|