|
кусỳр м. (тур.). Разг. Недостатък. Взира се във всяко нещо и във всичко ще намери по триста кусура: това не било добре, онова не било както трябва. Влайков. Той намери само един кусур на драмата: свършвала се без ефект. Вазов. Човек без кусур не бива. Погов. □ Връзвам кусур на някого (разг.) ‒ намирам недостатъци някому. Не се сърди, Миленке, не му вържи кусур, ‒ говореше Къдра. Йовков. Само туй ми беше кусурът (разг.) ‒ само това не ми достигаше.
|