кỳтел, мн. -тли, м. Диал. 1. Дълбок дървен съд, в който се чука сол, жито и др.; чутура. Кутел за сол. 2. Дървена кофа на кладенец. Чувам, момичето изважда с кутела вода, налива съдовете и тръгва си. Влайков.